Ученически спектакъл „НЕПОСТИЖИМИЯТ“ в ОУ “ Васил Левски“

Тази година се навършват 180 г. от рождението на Левски. Това са почти два века и е повече от ясно,че България няма да забрави никога мъката си по Левски. 16716324_775414085942940_962554957217786031_oТой ще остане завинаги непрeсъхващата сълза в очите й, нейният един син, увиснал в небето край София.
Когато го водят към българската голгота тя не съзнава с кого се разделя. Запленена от думите „Ако загубя, губя само мене си“, няма кураж да дръпне ръцете, които го замерят с камъни, увити в сняг. А той върви по риза през февруарския студ, за да продъни небето и да я направи безсмъртна. Бесилката се разлюлява като камбана. Тя бие толкова силно вече 144 г., че никой не може да заспи в този ден, без да мисли за Васил Левски.
Всички помним 19 февруари- бесилото, а не 18 юли- рождението, защото болката е толкова силна, че нито век, нито два ще можем да я забравим. Защото, за да се роди Левски, на България бяха потребни 500 г., за да се повтори, ще й трябват 1000.
Когато започва да бродира със стъпките си земята от двете страни на Балкана, България вече е прочела Историята на Паисий, декламира стиховете на Ботев, пее химните на Добри Чинтулов. Но Левски не смята, че е узряла за делото, той мрази авант16797734_775416822609333_1335360725339777721_oюрата, охлажда голия ентусиазъм и тръгва от село на село. България възкръсва пред очите му и ликува. В това народно ликуване той вижда българското възкресение, открива колко е по-силен духът на материята. Вярва, че нито данъците, нито бесилките, нито синджирите могат да угасят възрожденския огън. Левски гори с него – „Аз съм се обещал на отечеството си“.
В националната ни история няма подобна саможертва. Никой не успя да поведе толкова хора след себе си. Той се сля с душата на своя народ. Почувства съдбата на останалите народи като лична съдба – „Българи, турци, евреи и прочие щат бъдат равноправни във всяко отношение- било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение. Всички щат спадат под един общ закон.“16797526_775414745942874_7927611160675002527_o
Ето, затова България не може да го прежали. Любовта ни към него расте, а България страда, защото всеки ден преоткрива срама от предателството и величието на подвига. Защото Васил Иванов Кунчев – Левски остава за нас „Непостижимият Апостол на Свободата“.
Из „Непостижимият“ на Светозар Казанджиев;


Нина Пашова, Директор на ОУ „Васил Левски”, гр. Златоград

Коментари

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0